Аз търся истинското си лице
Аз търся истинското си лице,
загубило се някъде в безкрая,
сякаш е малко, нежно писъмце,
получено отдавна, как, не зная!
Стои на полицата, тънещо във прах
и чакащо с ръце да го отворя.
Да прочета спокойно и без страх
какво с живота трябва аз да сторя?!
Да се погледна в огледалото пред мен,
без да изпитвам болка, отчаяние!
Край мене грее тъй прекрасен ден,
нима ще го отмина със мълчание?!
7.05.2000г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Харизанова Все права защищены
