Аз търся истинското си лице,
загубило се някъде в безкрая,
сякаш е малко, нежно писъмце,
получено отдавна, как, не зная!
Стои на полицата, тънещо във прах
и чакащо с ръце да го отворя.
Да прочета спокойно и без страх
какво с живота трябва аз да сторя?!
Да се погледна в огледалото пред мен,
без да изпитвам болка, отчаяние!
Край мене грее тъй прекрасен ден,
нима ще го отмина със мълчание?! ...