12 feb 2009, 18:35

Аз търся истинското си лице 

  Poesía » Filosófica
547 0 3

 

Аз търся истинското си лице,

загубило се някъде в безкрая,

сякаш е малко, нежно писъмце,

получено отдавна, как, не зная!

 

Стои на полицата, тънещо във прах

и чакащо с ръце да го отворя.

Да прочета спокойно и без страх

какво с живота трябва аз да сторя?!

 

Да се погледна в огледалото пред мен,

без да изпитвам болка, отчаяние!

Край мене грее тъй прекрасен ден,

нима ще го отмина със мълчание?!

 

 

 

7.05.2000г.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??