12.02.2009 г., 18:35

Аз търся истинското си лице

Поезия » Философска

667 0 3

Аз търся истинското си лице,

загубило се някъде в безкрая,

сякаш е малко, нежно писъмце,

получено отдавна, как, не зная!

Стои на полицата, тънещо във прах

и чакащо с ръце да го отворя.

Да прочета спокойно и без страх

какво с живота трябва аз да сторя?!

Да се погледна в огледалото пред мен,

без да изпитвам болка, отчаяние!

Край мене грее тъй прекрасен ден,

нима ще го отмина със мълчание?!

7.05.2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

M69 (Мария Димитрова)

Хареса ми.

2009-02-13T13:53:34+02:00
ria (Гергана Иванова)

Всеки търси истинското си лице. Понякога цял живот не го намираме, но важно е ТЪРСЕНЕТО. И на мен ми хареса.

2009-02-12T23:06:08+02:00
marielavip (Мариела Челебиева)

Харесах! Поздрав!

2009-02-12T19:03:20+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0