Аз търся истинското си лице

12.02.2009 г., 18:35 ч.

Поезия » Философска

548 0 3

Аз търся истинското си лице,

загубило се някъде в безкрая,

сякаш е малко, нежно писъмце,

получено отдавна, как, не зная!

Стои на полицата, тънещо във прах

и чакащо с ръце да го отворя.

Да прочета спокойно и без страх

какво с живота трябва аз да сторя?!

Да се погледна в огледалото пред мен,

без да изпитвам болка, отчаяние!

Край мене грее тъй прекрасен ден,

нима ще го отмина със мълчание?!

7.05.2000г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M69 (Мария Димитрова)

2009-02-13T13:53:34+02:00

Хареса ми.
ria (Гергана Иванова)

2009-02-12T23:06:08+02:00

Всеки търси истинското си лице. Понякога цял живот не го намираме, но важно е ТЪРСЕНЕТО. И на мен ми хареса.
marielavip (Мариела Челебиева)

2009-02-12T19:03:20+02:00

Харесах! Поздрав!