Аз вече си простих,а ти прости ли?..
Още пазя спомените живи,
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата
на погледа ти топъл, извисен.
И сякаш така реши съдбата
в спомена да си непроменен.
Още пазя усмивката ти - слънце,
която грееше за моя ден.
В жар пламтяха моите надежди,
морето бе единствено за мен.
Още пазя и брега, и стъпките ни тихи,
и вълните отмили нашите следи.
Още пазя любовта и многото раздели...
Аз вече си простих, а ти прости ли?
за морето и за нощите красиви.
Очите ми рисуват приказни картини
за залези - мечти недостижими.
Още пазя в сърцето си печата
на погледа ти топъл, извисен.
И сякаш така реши съдбата
в спомена да си непроменен.
Още пазя усмивката ти - слънце,
която грееше за моя ден.
В жар пламтяха моите надежди,
морето бе единствено за мен.
Още пазя и брега, и стъпките ни тихи,
и вълните отмили нашите следи.
Още пазя любовта и многото раздели...
Аз вече си простих, а ти прости ли?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Димитрова Все права защищены
