Daytona (Димитър)
69 293
16 мар. 2014 г., 19:44

Аз виждам 

  Поэзия
851 0 4

   Двор, цветя, градина,
   прашна улица, деца - дузина,
   ято гъски, бяла перушина -
   някогашна мила татковина.

   Къща, лятна кухня и геран,
   черна шпора, врящ казан.
   Лехи с пипер, домати, тикви,
   звучат ми днес като реликви.

   Софра голяма, пълна, подредена.
   За всеки мястото определено -
   изглежда може би библейско,
   но аз живях във истинско семейство.

   Това го виждам със затворени очи,
   пренесъл се в онези времена
   и знам, че ще ми загорчи,
   ако надзърна във реалността.

   Аз виждам, но погледна ли е пусто.
   И знам, че за вината ще си нося кръста,
   но нека видя, Боже, и с отворени очи,
   че има го и днес, пък после ме вземи!

© Димитър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами, Светле, може да се каже, че от корените си не съм се откъсвал, но жалкото е, че точно по селата вече много рядко се среща, пък и селата вече гаснат като изгорели лампички на картата на БГ и май ще е така, докато останат няколко по-големи фенера, пък после...
  • По селата все още го има това.
    Май ти е време да се завърнеш към корените си!
    Хубав стих!
  • Не всичко е за всички, Ваня. Важното е все пак да докосне някой. Поемам ръката ти и благодаря!
  • Много хубав стих! Зачудващо, че никой не е коментирал. През твоя стих и аз виждам.... искам да се върне времето, когато имаше лехи с пипер, домати, тикви. А днес наистина звучат като реликви. Да седна на софра голяма със своето семейство. И не в спомени от онези времена, а да виждам това в реалността.
    Подавам ти ръка за поздрав!
Предложения
: ??:??