Аз виждам
Двор, цветя, градина,
прашна улица, деца - дузина,
ято гъски, бяла перушина -
някогашна мила татковина.
Къща, лятна кухня и геран,
черна шпора, врящ казан.
Лехи с пипер, домати, тикви,
звучат ми днес като реликви.
Софра голяма, пълна, подредена.
За всеки мястото определено -
изглежда може би библейско,
но аз живях във истинско семейство.
Това го виждам със затворени очи,
пренесъл се в онези времена
и знам, че ще ми загорчи,
ако надзърна във реалността.
Аз виждам, но погледна ли е пусто.
И знам, че за вината ще си нося кръста,
но нека видя, Боже, и с отворени очи,
че има го и днес, пък после ме вземи!
© Димитър All rights reserved.
