Аз всъщност не дойдох, за да остана

2 июн. 2024 г., 22:28 2024-06-02T22:30:37+03:00

Поэзия » Философская

183 2 3

Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,

от мен ще грее тихо само в шепите,
на времето перце от птица странна,
сълза в гледеца (може би на слепите).
Аз всъщност не дойдох, за да остана.

Дойдох да бъда пример на най-лудите,
дойдох да полетя, преди да падна...
Нахранила с дъха си пеперудите,
душата ми е скитаща... И гладна.

На чуждите трапези полуистини,
покриваха с най-белите месали.
Крилете си от болката пречистени,
дарявам ги. На други нелетяли...