Аз всъщност не дойдох, за да остана
Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите,
на времето перце от птица странна,
сълза в гледеца (може би на слепите).
Аз всъщност не дойдох, за да остана.
Дойдох да бъда пример на най-лудите,
дойдох да полетя, преди да падна...
Нахранила с дъха си пеперудите,
душата ми е скитаща... И гладна.
На чуждите трапези полуистини,
покриваха с най-белите месали.
Крилете си от болката пречистени,
дарявам ги. На други нелетяли...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
