19 февр. 2019 г., 17:13  

Аз вярвам

641 2 3

Победно дръзко в изгрев многоцветен,

аз, знам че ще пребъде светлината

и от навъсения, мнителен живот,

навеки ще изтрием тъмнината.

И ще простим на вятъра бездарен,

горчивите уроци на съдбата,

двуличието на мита коварен,

на лъжите черни болката и ада.

Щастливо слънце ще ни прероди,

което никога не ще угасне вече

и земен рай от сбъднати мечти,

на хоризонта волно ще проблесне.

Ще звъннат с обич в небесата сини,

безгрижни гълъби деня да поздравят

и истински четирилистни детелини,

в песента на вятър нов ще заискрят.

Усмихнато небе ще се роди в очите

и бяло сбъдване победно ще блести,

а житен клас ще е втъкан в съдбите,

за да е вечно слънцето на радостта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах! Оптимистично и с напътствивя.
  • Поздравления за хубавия стих,Кръстина!
  • Хубав ведър и образен стих! Вяра в бъдните дни, когато светлината ще победи тъмнината, слънцето ще грее ярко, а любовта ще властва над света!
    Да бъде1 Поздравления!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...