19.02.2019 г., 17:13  

Аз вярвам

638 2 3

Победно дръзко в изгрев многоцветен,

аз, знам че ще пребъде светлината

и от навъсения, мнителен живот,

навеки ще изтрием тъмнината.

И ще простим на вятъра бездарен,

горчивите уроци на съдбата,

двуличието на мита коварен,

на лъжите черни болката и ада.

Щастливо слънце ще ни прероди,

което никога не ще угасне вече

и земен рай от сбъднати мечти,

на хоризонта волно ще проблесне.

Ще звъннат с обич в небесата сини,

безгрижни гълъби деня да поздравят

и истински четирилистни детелини,

в песента на вятър нов ще заискрят.

Усмихнато небе ще се роди в очите

и бяло сбъдване победно ще блести,

а житен клас ще е втъкан в съдбите,

за да е вечно слънцето на радостта

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Оптимистично и с напътствивя.
  • Поздравления за хубавия стих,Кръстина!
  • Хубав ведър и образен стих! Вяра в бъдните дни, когато светлината ще победи тъмнината, слънцето ще грее ярко, а любовта ще властва над света!
    Да бъде1 Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...