7 дек. 2008 г., 13:12

Аз я помня

845 0 14
Аз я помня.
...
Онази, която...
Беше много отдавна -
живя преди много лета.
Роди се преди ...
хиляди века.
От реброто на Адам,
или от кал -
(това не го помня вече!),
но бе с голяма душа.
Умря (умираше често)...
Оцелявайки.
Прероди се наскоро,
от късче надежда.
Но...
умирала ли е вече?!
Защото и тогава, пък и сега
преболява само с лошото време.
Но след това
идва по- силна от всякога.
(И възкръсва от болка,
понякога.)
И със своята болка живее.
Сега.
Беше родена жена.
А по всичко
все с мъжете се мери.
Единствена отлика с тях -
ражда деца, защото
в тази си роля
те не могат.
Не е суетна.
Плаче, смее се...
Само понякога.
Все пак - нали е жена?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...