Аз я помня
Аз я помня.
...
Онази, която...
Беше много отдавна -
живя преди много лета.
Роди се преди ...
хиляди века.
От реброто на Адам,
или от кал -
(това не го помня вече!),
но бе с голяма душа.
Умря (умираше често)...
Оцелявайки.
Прероди се наскоро,
от късче надежда.
Но...
умирала ли е вече?!
Защото и тогава, пък и сега
преболява само с лошото време.
Но след това
идва по- силна от всякога.
(И възкръсва от болка,
понякога.)
И със своята болка живее.
Сега.
Беше родена жена.
А по всичко
все с мъжете се мери.
Единствена отлика с тях -
ражда деца, защото
в тази си роля
те не могат.
Не е суетна.
Плаче, смее се...
Само понякога.
Все пак - нали е жена?!
...
Онази, която...
Беше много отдавна -
живя преди много лета.
Роди се преди ...
хиляди века.
От реброто на Адам,
или от кал -
(това не го помня вече!),
но бе с голяма душа.
Умря (умираше често)...
Оцелявайки.
Прероди се наскоро,
от късче надежда.
Но...
умирала ли е вече?!
Защото и тогава, пък и сега
преболява само с лошото време.
Но след това
идва по- силна от всякога.
(И възкръсва от болка,
понякога.)
И със своята болка живее.
Сега.
Беше родена жена.
А по всичко
все с мъжете се мери.
Единствена отлика с тях -
ражда деца, защото
в тази си роля
те не могат.
Не е суетна.
Плаче, смее се...
Само понякога.
Все пак - нали е жена?!
© Нели All rights reserved.
