7.12.2008 г., 13:12

Аз я помня

837 0 14
Аз я помня.
...
Онази, която...
Беше много отдавна -
живя преди много лета.
Роди се преди ...
хиляди века.
От реброто на Адам,
или от кал -
(това не го помня вече!),
но бе с голяма душа.
Умря (умираше често)...
Оцелявайки.
Прероди се наскоро,
от късче надежда.
Но...
умирала ли е вече?!
Защото и тогава, пък и сега
преболява само с лошото време.
Но след това
идва по- силна от всякога.
(И възкръсва от болка,
понякога.)
И със своята болка живее.
Сега.
Беше родена жена.
А по всичко
все с мъжете се мери.
Единствена отлика с тях -
ражда деца, защото
в тази си роля
те не могат.
Не е суетна.
Плаче, смее се...
Само понякога.
Все пак - нали е жена?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...