21 февр. 2008 г., 21:28

Аз зная!

999 0 1
 

Аз зная, аз винаги ще зная,

истината все пъпли във вените ми;

някой път я гоня, не желая

погледа ми светъл да очерни.

 

Виждам мръсния прах под снега,

крадливия поглед и страха,

но знам, че ще дойде сутринта,

с плащ огнен ще прогони нощта.

 

И макар сърце ми, кога е свито,

ранява ме и вие жалостливо,

вие, очи мои, нали не ще ме предадете?

Към Нея, Светлината, водете ме, водете!

 

11. I. 2008

Цикъл 5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...