21.02.2008 г., 21:28

Аз зная!

994 0 1
 

Аз зная, аз винаги ще зная,

истината все пъпли във вените ми;

някой път я гоня, не желая

погледа ми светъл да очерни.

 

Виждам мръсния прах под снега,

крадливия поглед и страха,

но знам, че ще дойде сутринта,

с плащ огнен ще прогони нощта.

 

И макар сърце ми, кога е свито,

ранява ме и вие жалостливо,

вие, очи мои, нали не ще ме предадете?

Към Нея, Светлината, водете ме, водете!

 

11. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...