21.02.2008 г., 21:28

Аз зная!

990 0 1
 

Аз зная, аз винаги ще зная,

истината все пъпли във вените ми;

някой път я гоня, не желая

погледа ми светъл да очерни.

 

Виждам мръсния прах под снега,

крадливия поглед и страха,

но знам, че ще дойде сутринта,

с плащ огнен ще прогони нощта.

 

И макар сърце ми, кога е свито,

ранява ме и вие жалостливо,

вие, очи мои, нали не ще ме предадете?

Към Нея, Светлината, водете ме, водете!

 

11. I. 2008

Цикъл 5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кера Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...