Любов моя голяма...
Любов моя голяма,
на сутринта като станеш.
От глад едва издържала,
ядеш по цял ден и се тъпчеш.
Крадеш на хората залъка от устата,
бъркаш скришом в техните кошчетата.
А вечер в скромната ми паничка,
храната остава недокосната.
Давам я на лешоядите,
давам я и слагам нова.
Любов моя голяма,
погледна ли назад
...те виждам все по-малка
и по-малка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
