21.12.2017 г., 19:26 ч.  

Любов моя голяма... 

  Поезия » Друга
435 0 2
 
 
 

Любов моя голяма,
на сутринта като станеш.
От глад едва
издържала,
ядеш по цял ден и се тъпчеш.

Крадеш на хората залъка от устата,
бъркаш скришом в  техните кошчетата.
А вечер в скромната ми паничка,
храната 
остава недокосната.

Давам я на лешоядите,
давам я и слагам нова.
Любов моя голяма,
погледна ли назад

...те виждам все по-малка

и по-малка.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??