* * *
887
0
0
Слънцето бавно се гмурна в морето
и се запъти към други страни,
метна си звездната дреха небето,
бризът похлопа на чужди врати.
Тръгваше лодка от пристана здрачен,
гордо разперила бели крила,
гларуси нагло и дрезгаво грачат,
спорят, обсъждат извечни дела.
Сам и умислен се взирам с надежда,
чакайки твоите стъпки припрени,
лятната вечер унило подрежда
звуци на пеещи морски сирени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Идоменей Каменополски Все права защищены
