* * *

Nov 26, 2008, 9:12 AM

Poetry » Landscape

716 0 0

Слънцето бавно се гмурна в морето
и се запъти към други страни,
метна си звездната дреха небето,
бризът похлопа на чужди врати.
Тръгваше лодка от пристана здрачен,
гордо разперила бели крила,
гларуси нагло и дрезгаво грачат,
спорят, обсъждат извечни дела.
Сам и умислен се взирам с надежда,
чакайки твоите стъпки припрени,
лятната вечер унило подрежда
звуци на пеещи морски сирени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Лунни арфи
Insane

Im going crazy when you get closе. You shoot like a poison dart. Don't gamble on me, give me your do...
Need

As the vital acts - to feed, sleep and drink, and even breathe is my constant, craving need ......
Fight for your soul

Can you run away from the past? Can you hide from the future? Whether the sins from the past Like de...

More works »