27 апр. 2013 г., 21:28

???

1K 0 0

Сивото приляга на ножа във гърба ми,

на дамската ми чанта и скъсания куфар,

и без това отдавна вече нямам „пътища“,

протърках и железните галоши - и приключих

с житейските поуки и любовите,

със премълчаването и компромиса:

с бельото от дантела и страстта ти -

лъжовна е, подобно бръчките ми в огледалото.

В какво се превърнах… във „отрицание“

на смели мечти, отвоювани битки,

в леглото отляво студено е, а онзи,

вятъра - брули, и аз се притискам

към своето минало, но то е мираж,

и моето бъдеще отново се кръсти и

чака да бъде разпънато.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...