27 апр. 2013 г., 21:28

???

1K 0 0

Сивото приляга на ножа във гърба ми,

на дамската ми чанта и скъсания куфар,

и без това отдавна вече нямам „пътища“,

протърках и железните галоши - и приключих

с житейските поуки и любовите,

със премълчаването и компромиса:

с бельото от дантела и страстта ти -

лъжовна е, подобно бръчките ми в огледалото.

В какво се превърнах… във „отрицание“

на смели мечти, отвоювани битки,

в леглото отляво студено е, а онзи,

вятъра - брули, и аз се притискам

към своето минало, но то е мираж,

и моето бъдеще отново се кръсти и

чака да бъде разпънато.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...