Apr 27, 2013, 9:28 PM

???

1K 0 0

Сивото приляга на ножа във гърба ми,

на дамската ми чанта и скъсания куфар,

и без това отдавна вече нямам „пътища“,

протърках и железните галоши - и приключих

с житейските поуки и любовите,

със премълчаването и компромиса:

с бельото от дантела и страстта ти -

лъжовна е, подобно бръчките ми в огледалото.

В какво се превърнах… във „отрицание“

на смели мечти, отвоювани битки,

в леглото отляво студено е, а онзи,

вятъра - брули, и аз се притискам

към своето минало, но то е мираж,

и моето бъдеще отново се кръсти и

чака да бъде разпънато.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...