Сивото приляга на ножа във гърба ми,
на дамската ми чанта и скъсания куфар,
и без това отдавна вече нямам „пътища“,
протърках и железните галоши - и приключих
с житейските поуки и любовите,
със премълчаването и компромиса:
с бельото от дантела и страстта ти -
лъжовна е, подобно бръчките ми в огледалото.
В какво се превърнах… във „отрицание“
на смели мечти, отвоювани битки,
в леглото отляво студено е, а онзи,
вятъра - брули, и аз се притискам ...