Сивото приляга на ножа във гърба ми,

на дамската ми чанта и скъсания куфар,

и без това отдавна вече нямам „пътища“,

протърках и железните галоши - и приключих

с житейските поуки и любовите,

със премълчаването и компромиса:

с бельото от дантела и страстта ти -

лъжовна е, подобно бръчките ми в огледалото.

В какво се превърнах… във „отрицание“

на смели мечти, отвоювани битки,

в леглото отляво студено е, а онзи,

вятъра - брули, и аз се притискам

към своето минало, но то е мираж,

и моето бъдеще отново се кръсти и

чака да бъде разпънато.