27 abr 2013, 21:28

???

1K 0 0

Сивото приляга на ножа във гърба ми,

на дамската ми чанта и скъсания куфар,

и без това отдавна вече нямам „пътища“,

протърках и железните галоши - и приключих

с житейските поуки и любовите,

със премълчаването и компромиса:

с бельото от дантела и страстта ти -

лъжовна е, подобно бръчките ми в огледалото.

В какво се превърнах… във „отрицание“

на смели мечти, отвоювани битки,

в леглото отляво студено е, а онзи,

вятъра - брули, и аз се притискам

към своето минало, но то е мираж,

и моето бъдеще отново се кръсти и

чака да бъде разпънато.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...