Когато нощният светлик изгрее и звездите ярко заблестят,
запява свойта песен океана.
По вълните носят се невидими сирени и мълвят,
безплътни, тихички слова.
А черен дъх пълзи из дълбините
и застинала е огледалната вода.
А кой е този демон с мантия от смъртен страх?
Потъват в мрак звездите,
а с тях - и пътят ми назад.
Прелитат над вълните безкрилите мъгли
и носят вест от задгробните земи.
Очертава пътя ми съдбата. ...