27.09.2009 г., 0:52

*****

484 0 1

Когато нощният светлик изгрее и звездите ярко заблестят,

запява свойта песен океана.

По вълните носят се невидими сирени и мълвят,

безплътни, тихички слова.

А черен дъх пълзи из дълбините

и застинала е огледалната вода.

А кой е този демон с мантия от смъртен страх?

Потъват в мрак звездите,

а с тях - и пътят ми назад.

Прелитат над вълните безкрилите мъгли

и носят вест от задгробните земи.

Очертава пътя ми съдбата.

И аз знам - по него ще вървя.

През сенки, мрак и нощен хлад.

Защото знам, отвъд тях има светлина.

Свят блянуван и красив.

Не ще бъда винаги скиталец, с пустинни, забулени очи.

Отвъд сенките има неумираща страна,

и в нея властва нещо повече от спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...