Когато нощният светлик изгрее и звездите ярко заблестят,

запява свойта песен океана.

По вълните носят се невидими сирени и мълвят,

безплътни, тихички слова.

А черен дъх пълзи из дълбините

и застинала е огледалната вода.

А кой е този демон с мантия от смъртен страх?

Потъват в мрак звездите,

а с тях - и пътят ми назад.

Прелитат над вълните безкрилите мъгли

и носят вест от задгробните земи.

Очертава пътя ми съдбата.

И аз знам - по него ще вървя.

През сенки, мрак и нощен хлад.

Защото знам, отвъд тях има светлина.

Свят блянуван и красив.

Не ще бъда винаги скиталец, с пустинни, забулени очи.

Отвъд сенките има неумираща страна,

и в нея властва нещо повече от спомен.