10 окт. 2021 г., 21:07  

Баба с внуче разговарят...

927 3 10

 

                Баба с внуче разговарят…

 

- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!

И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,

ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!

Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,

че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час!

- Аз претенции от малък нямам за филията, а с глас-

със любима приказка да я преглъщам, и съм я избрал,

а до рамото ми тук да дъвчат - съучениците ми и аз!

- Дядо със цигулка шава, апетит очаква да ми дóйде…

- Баба - все го заглушава - вихри спомени отколе…

Че децата са злояди днес е от безбройни глезотийки.

Те създават интерес и ги канят да опитат! Курабийки,

вафли, чипсове, хот-дог и пици - все нездравословни,

пълни с Е-та много цифри и фалшиви тем подобни!

Тя разказва колко чисто яденето е по нейно време,

че е истинско, но бедно, нали времето е следвоенно…

За децата била вкусна - баничката циганска! Дословно

е намазана филия с олио, поръсена с пипер и сол,

с чубрица - познатата трапезна сол и можеш да изядеш

повече от една такава! И тъй, ще по-голям да порастеш!…

Не познавали маслóто, а използвали мас от прасето!

Не бил е мед медът, добиван от тръстика, но пак намазан

и на приятелите от махлата, та с тях дано яде и детето!

Бонбони - само “Кръц- Кръц” и “Лакта” - нямало е шоколад.

Гости черпели с лъжичка бяло сладко, топната в’ вода...

А “Цариградското на клечка” са близалките, сега обичани...

Тъй както днес са сладоледите, от децата предпочитани.

Попара - мляко с качамак  ядяли,  но било по задължение...

деликатес - сега, замествал е тогава хляб - за съжаление..

- А лакомства? Не мрънкахте ли, напук не бяхте ли “злояди”?

- О, не, мой миличък! Ние знаехме от рождение, как храната

е важна да е сита, да е истинска, та здрави да растат децата!

А вие яжте всичко, но онова, което само препоръчва мама!!

Защото толкова ви обича, че фалшименти и заблуди няма!

 

10.10.2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • са били повече деца, нямало е капризи, а надпревара...Прототипът на моя стих всъщност е дъщеря ми, с която хранехме още две нейни приятелки и на въпроса "какво иска да яде", отговаряше "филия с..Седемте джуджета", а дядо й свиреше, за да "съблазни апетита"...
  • Благодаря, приятели, за присъствието ви!
    Има една поговорка, Светле, "умрял кон не рита"...Много обичам тоя жанр!
    Аз всякога полагам усилие, Миночка, но не всякога се получава...
    Един от признаците, Руми, че човек остарява е когато започва да говори все в минало време....Но спомените са необходимо нещо и нещастен е онзи, който няма какво да разкаже...
    Как добре ме разбираш, Юри!...
    Ще изпиташ това чувство, Роси и ще си щастлива, защото когато си млад, нямаш толкова време за децата си, а внуците са друго нещо!...
    Обичам твоите стихчета за коментари, Доче! Колкото и да си млада, все си съпричастна, а това е необходим елемент за автора!!
    Целта ми беше, Краси, точно да опиша "другото време", другото детство, което въпреки бедно, беше щастливо и спокойно...Може би защото съм живяла тогава в провинцията, а и права е Дочка, когато
  • Ей, тази лактааа - ама и пломбите ги правеха едни Хубаво ти е стихчето, Иржи! И така вкусно си наредила трапезата, че ставам за една циганска баница
  • Баш така си беше.С две ръце подписвам.
    Още да добавя: При дечица седем
    около софрата всички се натискат.
    Никой не говори, нито пък се глези.
    Ако се помайваш.Гладен си артисваш.
  • Не съм още баба, но така хубаво и сладкодумно си описала любовта им, че ми се прииска да стана! 🙂

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....