Баба с внуче разговарят...
Баба с внуче разговарят…
- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час!
- Аз претенции от малък нямам за филията, а с глас-
със любима приказка да я преглъщам, и съм я избрал,
а до рамото ми тук да дъвчат - съучениците ми и аз!
- Дядо със цигулка шава, апетит очаква да ми дóйде…
- Баба - все го заглушава - вихри спомени отколе…
Че децата са злояди днес е от безбройни глезотийки.
Те създават интерес и ги канят да опитат! Курабийки,
вафли, чипсове, хот-дог и пици - все нездравословни,
пълни с Е-та много цифри и фалшиви тем подобни!
Тя разказва колко чисто яденето е по нейно време,
че е истинско, но бедно, нали времето е следвоенно…
За децата била вкусна - баничката циганска! Дословно
е намазана филия с олио, поръсена с пипер и сол,
с чубрица - познатата трапезна сол и можеш да изядеш
повече от една такава! И тъй, ще по-голям да порастеш!…
Не познавали маслóто, а използвали мас от прасето!
Не бил е мед медът, добиван от тръстика, но пак намазан
и на приятелите от махлата, та с тях дано яде и детето!
Бонбони - само “Кръц- Кръц” и “Лакта” - нямало е шоколад.
Гости черпели с лъжичка бяло сладко, топната в’ вода...
А “Цариградското на клечка” са близалките, сега обичани...
Тъй както днес са сладоледите, от децата предпочитани.
Попара - мляко с качамак ядяли, но било по задължение...
деликатес - сега, замествал е тогава хляб - за съжаление..
- А лакомства? Не мрънкахте ли, напук не бяхте ли “злояди”?
- О, не, мой миличък! Ние знаехме от рождение, как храната
е важна да е сита, да е истинска, та здрави да растат децата!
А вие яжте всичко, но онова, което само препоръчва мама!!
Защото толкова ви обича, че фалшименти и заблуди няма!
10.10.2021
© Ирина Филипова All rights reserved.
Хубаво ти е стихчето, Иржи! И така вкусно си наредила трапезата, че ставам за една циганска баница 
