10.10.2021 г., 21:07  

Баба с внуче разговарят...

919 3 10

 

                Баба с внуче разговарят…

 

- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!

И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,

ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!

Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,

че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час!

- Аз претенции от малък нямам за филията, а с глас-

със любима приказка да я преглъщам, и съм я избрал,

а до рамото ми тук да дъвчат - съучениците ми и аз!

- Дядо със цигулка шава, апетит очаква да ми дóйде…

- Баба - все го заглушава - вихри спомени отколе…

Че децата са злояди днес е от безбройни глезотийки.

Те създават интерес и ги канят да опитат! Курабийки,

вафли, чипсове, хот-дог и пици - все нездравословни,

пълни с Е-та много цифри и фалшиви тем подобни!

Тя разказва колко чисто яденето е по нейно време,

че е истинско, но бедно, нали времето е следвоенно…

За децата била вкусна - баничката циганска! Дословно

е намазана филия с олио, поръсена с пипер и сол,

с чубрица - познатата трапезна сол и можеш да изядеш

повече от една такава! И тъй, ще по-голям да порастеш!…

Не познавали маслóто, а използвали мас от прасето!

Не бил е мед медът, добиван от тръстика, но пак намазан

и на приятелите от махлата, та с тях дано яде и детето!

Бонбони - само “Кръц- Кръц” и “Лакта” - нямало е шоколад.

Гости черпели с лъжичка бяло сладко, топната в’ вода...

А “Цариградското на клечка” са близалките, сега обичани...

Тъй както днес са сладоледите, от децата предпочитани.

Попара - мляко с качамак  ядяли,  но било по задължение...

деликатес - сега, замествал е тогава хляб - за съжаление..

- А лакомства? Не мрънкахте ли, напук не бяхте ли “злояди”?

- О, не, мой миличък! Ние знаехме от рождение, как храната

е важна да е сита, да е истинска, та здрави да растат децата!

А вие яжте всичко, но онова, което само препоръчва мама!!

Защото толкова ви обича, че фалшименти и заблуди няма!

 

10.10.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • са били повече деца, нямало е капризи, а надпревара...Прототипът на моя стих всъщност е дъщеря ми, с която хранехме още две нейни приятелки и на въпроса "какво иска да яде", отговаряше "филия с..Седемте джуджета", а дядо й свиреше, за да "съблазни апетита"...
  • Благодаря, приятели, за присъствието ви!
    Има една поговорка, Светле, "умрял кон не рита"...Много обичам тоя жанр!
    Аз всякога полагам усилие, Миночка, но не всякога се получава...
    Един от признаците, Руми, че човек остарява е когато започва да говори все в минало време....Но спомените са необходимо нещо и нещастен е онзи, който няма какво да разкаже...
    Как добре ме разбираш, Юри!...
    Ще изпиташ това чувство, Роси и ще си щастлива, защото когато си млад, нямаш толкова време за децата си, а внуците са друго нещо!...
    Обичам твоите стихчета за коментари, Доче! Колкото и да си млада, все си съпричастна, а това е необходим елемент за автора!!
    Целта ми беше, Краси, точно да опиша "другото време", другото детство, което въпреки бедно, беше щастливо и спокойно...Може би защото съм живяла тогава в провинцията, а и права е Дочка, когато
  • Ей, тази лактааа - ама и пломбите ги правеха едни Хубаво ти е стихчето, Иржи! И така вкусно си наредила трапезата, че ставам за една циганска баница
  • Баш така си беше.С две ръце подписвам.
    Още да добавя: При дечица седем
    около софрата всички се натискат.
    Никой не говори, нито пък се глези.
    Ако се помайваш.Гладен си артисваш.
  • Не съм още баба, но така хубаво и сладкодумно си описала любовта им, че ми се прииска да стана! 🙂

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...