Баба с внуче разговарят...
Баба с внуче разговарят…
- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час!
- Аз претенции от малък нямам за филията, а с глас-
със любима приказка да я преглъщам, и съм я избрал,
а до рамото ми тук да дъвчат - съучениците ми и аз!
- Дядо със цигулка шава, апетит очаква да ми дóйде…
- Баба - все го заглушава - вихри спомени отколе…
Че децата са злояди днес е от безбройни глезотийки.
Те създават интерес и ги канят да опитат! Курабийки,
вафли, чипсове, хот-дог и пици - все нездравословни,
пълни с Е-та много цифри и фалшиви тем подобни!
Тя разказва колко чисто яденето е по нейно време,
че е истинско, но бедно, нали времето е следвоенно…
За децата била вкусна - баничката циганска! Дословно
е намазана филия с олио, поръсена с пипер и сол,
с чубрица - познатата трапезна сол и можеш да изядеш
повече от една такава! И тъй, ще по-голям да порастеш!…
Не познавали маслóто, а използвали мас от прасето!
Не бил е мед медът, добиван от тръстика, но пак намазан
и на приятелите от махлата, та с тях дано яде и детето!
Бонбони - само “Кръц- Кръц” и “Лакта” - нямало е шоколад.
Гости черпели с лъжичка бяло сладко, топната в’ вода...
А “Цариградското на клечка” са близалките, сега обичани...
Тъй както днес са сладоледите, от децата предпочитани.
Попара - мляко с качамак ядяли, но било по задължение...
деликатес - сега, замествал е тогава хляб - за съжаление..
- А лакомства? Не мрънкахте ли, напук не бяхте ли “злояди”?
- О, не, мой миличък! Ние знаехме от рождение, как храната
е важна да е сита, да е истинска, та здрави да растат децата!
А вие яжте всичко, но онова, което само препоръчва мама!!
Защото толкова ви обича, че фалшименти и заблуди няма!
10.10.2021
© Ирина Филипова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
са били повече деца, нямало е капризи, а надпревара...Прототипът на моя стих всъщност е дъщеря ми, с която хранехме още две нейни приятелки и на въпроса "какво иска да яде", отговаряше "филия с..Седемте джуджета", а дядо й свиреше, за да "съблазни апетита"...
-
Благодаря, приятели, за присъствието ви!
Има една поговорка, Светле, "умрял кон не рита"...Много обичам тоя жанр!
Аз всякога полагам усилие, Миночка, но не всякога се получава...
Един от признаците, Руми, че човек остарява е когато започва да говори все в минало време....Но спомените са необходимо нещо и нещастен е онзи, който няма какво да разкаже...
Как добре ме разбираш, Юри!...
Ще изпиташ това чувство, Роси и ще си щастлива, защото когато си млад, нямаш толкова време за децата си, а внуците са друго нещо!...
Обичам твоите стихчета за коментари, Доче! Колкото и да си млада, все си съпричастна, а това е необходим елемент за автора!!
Целта ми беше, Краси, точно да опиша "другото време", другото детство, което въпреки бедно, беше щастливо и спокойно...Може би защото съм живяла тогава в провинцията, а и права е Дочка, когато -
Ей, тази лактааа - ама и пломбите ги правеха едни
Хубаво ти е стихчето, Иржи! И така вкусно си наредила трапезата, че ставам за една циганска баница -
Баш така си беше.С две ръце подписвам.
Още да добавя: При дечица седем
около софрата всички се натискат.
Никой не говори, нито пък се глези.
Ако се помайваш.Гладен си артисваш. -
Не съм още баба, но така хубаво и сладкодумно си описала любовта им, че ми се прииска да стана! 🙂
-
Браво, Иржи!!! Спомени!
Баба с внуче, Дядо с внучка!
Тича куче край каручка! -
Беседите между баби и внучета винаги са много интересни, защото това са две съвсем различни поколения, дори два различни свята. Аз също с умиление си спомням разказите на моите баби за времето в което са живяли, за циганската баница, която всъщност някога и на мен ми е била любима..... Чудесно е, че си описала всичко това, Иржи!
-
Иржи, вложила си голямо старание и се е получило хубаво стихотворение, което ми хареса, съжалявам, за пропуска! Но нищо и тук ще го четът! Когато едно нещо е хубаво, то се намира!
-
Благодаря, Светле, но не бива! Бях написала пост скриптум, , току що го изтрих, ако можеше, редакторът го е видял, значи трябва да си понеса последствията от невниманието...Може и да не е съвсем по темата. Някой следващ път...
-
Прекрасно е, 🍯 може да помолим да те включат въпреки забавянето и редакторите да ни послушат. Включете се и вие! 🌻🌻🌻
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
