Бабичка

18 янв. 2014 г., 19:15 2014-01-18T19:16:10+02:00

Поэзия » Другая

417 0 2

БАБИЧКА

"Бабичко, бабичко, с мераци младежки,

къде си тръгнала и правиш толкова грешки?!

Защо не си гледаш децата и внуци,

плачеш ти, знам, само за малко здрави юмруци! "

Само се на тоз свян, мило, не живее,

сърце иска да се радва, душата да пее.

Другарче ми трябва в живота сърдечно,

да си споделяме двамата, да сме си вечно.

Споделена мъка е половин мъка.

Трябват ми: топла длан, добро сърце, вярна ръка.

Трябват ми: обич, нежност, искреност, радост.

Трябват ми: слънчеви, спокойни дни в трета младост.

Споделената радост - двойна тя става.

по-честичко искам и мен да ме навестява.

Не ме съди строго, време не остава,

животът добър - лош трябва да се доживява.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2014-01-19T15:28:13+02:00

Слез тези хубави думи какво бих могла да добавя, освен едно БЛАГОДАРЯ и за разбирането, и за подкрепата.
Ена (Елена Гоцева)

2014-01-19T14:47:48+02:00

Даааа... човек не е роден, за да бъде сам.
Напълно споделям!!!
И те разбирам отлично!!!
Хубав стих, макар и тъжен...
Харесва ми тази лека самоирония, точно дозирана на фона на едно истинско човеколюбие.
Поздравления!!!
((( )))