8 янв. 2025 г., 12:13

Бабина обич

583 3 11

Богатство, пир на обич всеотдайна,                

сърце, задъхващо се от любов!                           

Аз мисля, че за никой не е тайна,

щом имаш баба – ти си Бог!                                      

Те са  цветна палитра, твърде различни,     

но … само на външен вид.

Търпеливи, добрички, често практични,

детски пламък зад бръчките скрит.

Баба с престилка и бяла забрадка,

баба модерна - с прическа и с грим.

Баба с бастунче или със слънчева  шапка,

баба, на която всичко дължим -

спомен за вкусната манджичка,

и за гърнето с къкрещия боб,

сутрин рано разточила баничка,

топли мекици и ароматен компот.

Ще я запомним с любимите лукчета,

скрити в  дълбокия  джоб,

с които черпеше своите внучета

и децата от целия вход.

Те са  уникални, институция цяла,

даряващи  безусловна любов.

Какво ли, какво ли не бих дала

да те имам отново в моя живот. 

Разказвач на приказки омайни. 

учител,  лечител, славна жена! 

Съзаклятник, приятел, пазител на тайни…

Зная, че ме чуваш… Благодаря!

 

Всеки, независимо от възрастта,  е имал в живота си поне една  баба, която е оставила в него трайна следа,  безценни съвети и спомени, изпълнени с  умиление и обич.  Те се грижат за нас още от детството ни,  а когато вече ги няма,  като ангели – закрилници  бдят над нас. Те са нашите корени,  нашето несметно богатство!  

ЧЕСТИТ ДЕН НА БАБИТЕ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря много за коментара, di_t (T.Т.), няма да крия, че ме радва. За "любими" също благодаря!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • С убеденост, Валя! И то каква!💖 Благодаря ти за прочита!
    Дейна, това е нашата писана благодарност към тях. Благодаря ти много!
  • Баба -жената, която винаги ще помня и обичам. И аз съм посветила стих на моята баба, която е голям пример в живота ми.
    Прекрасен стих!
  • Да, бабите са институция

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...