Jan 8, 2025, 12:13 PM

Бабина обич

  Poetry » Other
581 3 11

Богатство, пир на обич всеотдайна,                

сърце, задъхващо се от любов!                           

Аз мисля, че за никой не е тайна,

щом имаш баба – ти си Бог!                                      

Те са  цветна палитра, твърде различни,     

но … само на външен вид.

Търпеливи, добрички, често практични,

детски пламък зад бръчките скрит.

Баба с престилка и бяла забрадка,

баба модерна - с прическа и с грим.

Баба с бастунче или със слънчева  шапка,

баба, на която всичко дължим -

спомен за вкусната манджичка,

и за гърнето с къкрещия боб,

сутрин рано разточила баничка,

топли мекици и ароматен компот.

Ще я запомним с любимите лукчета,

скрити в  дълбокия  джоб,

с които черпеше своите внучета

и децата от целия вход.

Те са  уникални, институция цяла,

даряващи  безусловна любов.

Какво ли, какво ли не бих дала

да те имам отново в моя живот. 

Разказвач на приказки омайни. 

учител,  лечител, славна жена! 

Съзаклятник, приятел, пазител на тайни…

Зная, че ме чуваш… Благодаря!

 

Всеки, независимо от възрастта,  е имал в живота си поне една  баба, която е оставила в него трайна следа,  безценни съвети и спомени, изпълнени с  умиление и обич.  Те се грижат за нас още от детството ни,  а когато вече ги няма,  като ангели – закрилници  бдят над нас. Те са нашите корени,  нашето несметно богатство!  

ЧЕСТИТ ДЕН НА БАБИТЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много за коментара, di_t (T.Т.), няма да крия, че ме радва. За "любими" също благодаря!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • С убеденост, Валя! И то каква!💖 Благодаря ти за прочита!
    Дейна, това е нашата писана благодарност към тях. Благодаря ти много!
  • Баба -жената, която винаги ще помня и обичам. И аз съм посветила стих на моята баба, която е голям пример в живота ми.
    Прекрасен стих!
  • Да, бабите са институция

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...