14 июл. 2020 г., 07:17

Бабини неволи

979 2 1

Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.

 

Около обед се надявам да има затишие.
Обявявам надпревара по бързо заспиване...
За най-голяма изненада, но и за беда...

състезанието печеля аз – бабата!

 

Отварям очи... Ааах... Изумление!!!
Стените са станали пъстроцветни!
На масата и по пода е имало угощение...

Но щастие в детските погледи свети!

 

                                          © Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...