14.07.2020 г., 7:17

Бабини неволи

974 2 1

Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.

 

Около обед се надявам да има затишие.
Обявявам надпревара по бързо заспиване...
За най-голяма изненада, но и за беда...

състезанието печеля аз – бабата!

 

Отварям очи... Ааах... Изумление!!!
Стените са станали пъстроцветни!
На масата и по пода е имало угощение...

Но щастие в детските погледи свети!

 

                                          © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...