Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.

Около обед се надявам да има затишие.
Обявявам надпревара по бързо заспиване...
За най-голяма изненада, но и за беда...
състезанието печеля аз – бабата!

Отварям очи... Ааах... Изумление!!!
Стените са станали пъстроцветни!
На масата и по пода е имало угощение...
Но щастие в детските погледи свети!

                                          © Павлина Петрова