23 июн. 2017 г., 22:06

Бабо, кажи...

2.3K 2 11

- Миличка бабо, ти ми кажи

небесните феи дали са добри?

- Звездичките златни са техни очи...

Нощем все ни блещукат, защото

светят ли те, огряват доброто!

 

- Миличка бабо, ти ми кажи

дъждовните капки дали са добри?

- Виж тези облачни бистри сълзи...

Тези сълзи са нужни, защото

дават живот, а туй е доброто!

 

- Миличка бабо, ти ми кажи

хората лесно ли стават добри?

- Да, ако имат вълшебни мечти...

Тези мечти са важни, защото

винаги в тях живее доброто!

 

 

- Миличка бабо, ти ми кажи

кога децата стават добри?

- Всичките имате чисти души...

И сте нашето слънце, защото

сърцето детско пази доброто!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Мила бабо...!!!
  • Стихотворението е много мило и добросърдечно! Но твърденията му, посланията му, са в сферата на човешките фантазии и мечти и са далеч от истината. Децата ни няма да станат добри, когато вярват в добрите феи, когато вярват че децата и човека по принцип е добър по природа, а животът го прави лош. Истината е, че доброто се твори от Създателя на този свят, а човек се ражда и живее със естествена склонност към злото. Хората и дори децата могат да станат добри само чрез помощта на Източника на доброто - Бог. Вярата в естествената доброта и способност на човека да върши добро е средство за неговото падение и деградация. Зная, че тези твърдения ще ви наскърбят, че целия свят мисли и казва друго, но само истината може да спаси и издигне човека.
  • Ако баба не знае, да пита пък дядо!
  • Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...