23.06.2017 г., 22:06

Бабо, кажи...

2.3K 2 11

- Миличка бабо, ти ми кажи

небесните феи дали са добри?

- Звездичките златни са техни очи...

Нощем все ни блещукат, защото

светят ли те, огряват доброто!

 

- Миличка бабо, ти ми кажи

дъждовните капки дали са добри?

- Виж тези облачни бистри сълзи...

Тези сълзи са нужни, защото

дават живот, а туй е доброто!

 

- Миличка бабо, ти ми кажи

хората лесно ли стават добри?

- Да, ако имат вълшебни мечти...

Тези мечти са важни, защото

винаги в тях живее доброто!

 

 

- Миличка бабо, ти ми кажи

кога децата стават добри?

- Всичките имате чисти души...

И сте нашето слънце, защото

сърцето детско пази доброто!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Мила бабо...!!!
  • Стихотворението е много мило и добросърдечно! Но твърденията му, посланията му, са в сферата на човешките фантазии и мечти и са далеч от истината. Децата ни няма да станат добри, когато вярват в добрите феи, когато вярват че децата и човека по принцип е добър по природа, а животът го прави лош. Истината е, че доброто се твори от Създателя на този свят, а човек се ражда и живее със естествена склонност към злото. Хората и дори децата могат да станат добри само чрез помощта на Източника на доброто - Бог. Вярата в естествената доброта и способност на човека да върши добро е средство за неговото падение и деградация. Зная, че тези твърдения ще ви наскърбят, че целия свят мисли и казва друго, но само истината може да спаси и издигне човека.
  • Ако баба не знае, да пита пък дядо!
  • Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...