7 дек. 2015 г., 23:29

Багаж

849 0 2

Мразя как бързо опаковаш багажа,
така прилежно, че да затиснеш
всички спомени и минали времена.
И слагаш всичко, и нищо.
Не пишеш върху него имена.
И не те интересува дали ще е загубен,
за тебе той значение няма,
макар и с него да ми взимаш всичко.
Рамките със спомени, обгорения панталон(по моя вина)
и онази моя блуза.
Не, не я взимай. (макар че винаги ще ти принадлежи)
Не взимай тази чаша, в която за първи път ми направи кафе.
Не взимай тази книга, в която казваше,ч е сме главни герой.
Остави я. Не я прочетох (сега трябва да имам нещо да чета)
Остани.
Не взимай всичко. (оставяш ме без нищо като нямам теб)
Не тръгвай. Чуй ме.
Много бързаш, ще забравиш нещо.
Много бързаш.
Ще забравиш мен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пресияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...