7 дек. 2015 г., 23:29

Багаж

845 0 2

Мразя как бързо опаковаш багажа,
така прилежно, че да затиснеш
всички спомени и минали времена.
И слагаш всичко, и нищо.
Не пишеш върху него имена.
И не те интересува дали ще е загубен,
за тебе той значение няма,
макар и с него да ми взимаш всичко.
Рамките със спомени, обгорения панталон(по моя вина)
и онази моя блуза.
Не, не я взимай. (макар че винаги ще ти принадлежи)
Не взимай тази чаша, в която за първи път ми направи кафе.
Не взимай тази книга, в която казваше,ч е сме главни герой.
Остави я. Не я прочетох (сега трябва да имам нещо да чета)
Остани.
Не взимай всичко. (оставяш ме без нищо като нямам теб)
Не тръгвай. Чуй ме.
Много бързаш, ще забравиш нещо.
Много бързаш.
Ще забравиш мен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пресияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....