Мразя как бързо опаковаш багажа,
така прилежно, че да затиснеш
всички спомени и минали времена.
И слагаш всичко, и нищо.
Не пишеш върху него имена.
И не те интересува дали ще е загубен,
за тебе той значение няма,
макар и с него да ми взимаш всичко.
Рамките със спомени, обгорения панталон(по моя вина)
и онази моя блуза.
Не, не я взимай. (макар че винаги ще ти принадлежи)
Не взимай тази чаша, в която за първи път ми направи кафе. ...