25 мая 2018 г., 23:03

Бал

1.5K 4 16

Бал! Опиянение! Мечти!

10-11-12- всички в хор броим!

Всички мислим, че вече летим!

Всички до прегракване крещим!

Събуждаме се с махмурлук...

Животът "свободен" започва от тук!

Някой чука на вратата...

А! Това била съдбата!

Разкошна, прекрасна жена,

с примамлива усмивка на уста.

С цял кош обещания!

Тръгвам! Без увещания!

А, тя ме вдига в звездното небе

и пита: страх ли те е?

Пуска ме по най-страшната пързалка!

Не се замислям дали съм жалка!

Искам да остана цяла!

Пристигам долу прималяла...

А, вещицата горе от смях се залива!

"Това е животът! Дано си щастлива!"

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...