6 мая 2008 г., 16:15

Бал на пролетта

1.1K 0 34
 

 

Коприненото утро се задава

и нежно гали спящите очи,

и слънце весело ръце подава,

здрависва се с сатенени лъчи.

 

Запява славей своята балада,

отварят се две сънени очи

и вперени в прозореца с наслада,

заплуват към сияйните мечти.

 

Ухание на пролет се разнася

от вятъра, погалил люляк  бял,

душата в миг към рая се понася,

за да докосне пролетния бал.

 

Танцува и се радва на двореца

на пролетната фея-свобода,

която носи в себе си живеца

на приказния бал на пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Как да не те обича човек, тези топли, слънчеви стихове издават толкова много.Прекрасно е, Нати!
  • Прекрасен стих, много ми беше приятно да се пренеса в този пролетен свят!
  • Песенен и... ароматен стих! Наистина усетих пролетен аромат! Силно въздействие! Благодаря за настроението, Нати!
  • Танцува стихът ти... точно като на бал! Създава настроение. Поздрави!
  • Прекрасен стих...Поздравления!!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...