6 may 2008, 16:15

Бал на пролетта

  Poesía
1.1K 0 34
 

 

Коприненото утро се задава

и нежно гали спящите очи,

и слънце весело ръце подава,

здрависва се с сатенени лъчи.

 

Запява славей своята балада,

отварят се две сънени очи

и вперени в прозореца с наслада,

заплуват към сияйните мечти.

 

Ухание на пролет се разнася

от вятъра, погалил люляк  бял,

душата в миг към рая се понася,

за да докосне пролетния бал.

 

Танцува и се радва на двореца

на пролетната фея-свобода,

която носи в себе си живеца

на приказния бал на пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как да не те обича човек, тези топли, слънчеви стихове издават толкова много.Прекрасно е, Нати!
  • Прекрасен стих, много ми беше приятно да се пренеса в този пролетен свят!
  • Песенен и... ароматен стих! Наистина усетих пролетен аромат! Силно въздействие! Благодаря за настроението, Нати!
  • Танцува стихът ти... точно като на бал! Създава настроение. Поздрави!
  • Прекрасен стих...Поздравления!!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...