Балада за Казанлъшката ( не ) гробница

Препускат колесници лудо

в небесната безкрайност.

В кръговрат магичен - чудо -

живот и смърт са всеотдайност.

Не остава

на случайност

нищо тука и отвъд

ще го има този път

на вяра и любов, и слава.

Слуги и войни с конски впряг

ще следват своя господар.

Непобеден от страшен враг

ликува горд тракийски цар.

И подава

нежен дар,

нарове, Богиня мила

за да бъдат с нова сила

вяра и любов, и слава.

Музика звучи... О, трели -

в тържество са вдъхновени.

Цар с царицата са вплели

ръце от обич, откровени.

В миг жарава

споделени

са душа с душа и зная

ще разцъфват, и във рая

вяра и любов, и слава.

Времето не спира... В транс

художникът рисува с чест

за да слее в жив нюанс

миналото с наше днес.

И продължава 

до прогрес

неугасващото чувство

да показва чрез изкуство

вяра и любов, и слава.