29 авг. 2008 г., 00:26

Балада за Коруин v0.1

1.1K 0 3
Един сън, облян от пламъка на лятото.
Една мечта - скована от нестихващата зима.
И просто спомен, тъй самотен в есента,
а Кралството е тъй далече...

Магия среща меч,
кръвта се лее по земята.
Още от безмислената сеч,
а стонът не напуска небесата.

Нощта, в светлина обляна,
се среща с деня - в мрак облечен.
И с кървава премяна
един живот е пак на смърт обречен.

Стои изправен, горе на скалата
с меч - кован от лунен лъч,
Коруин - принцът на тъмата,
горд пред вражеската глъч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....