29 авг. 2008 г., 00:26

Балада за Коруин v0.1

1.1K 0 3
Един сън, облян от пламъка на лятото.
Една мечта - скована от нестихващата зима.
И просто спомен, тъй самотен в есента,
а Кралството е тъй далече...

Магия среща меч,
кръвта се лее по земята.
Още от безмислената сеч,
а стонът не напуска небесата.

Нощта, в светлина обляна,
се среща с деня - в мрак облечен.
И с кървава премяна
един живот е пак на смърт обречен.

Стои изправен, горе на скалата
с меч - кован от лунен лъч,
Коруин - принцът на тъмата,
горд пред вражеската глъч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Велков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...