Балада за Коруин v0.1
Една мечта - скована от нестихващата зима.
И просто спомен, тъй самотен в есента,
а Кралството е тъй далече...
Магия среща меч,
кръвта се лее по земята.
Още от безмислената сеч,
а стонът не напуска небесата.
Нощта, в светлина обляна,
се среща с деня - в мрак облечен.
И с кървава премяна
един живот е пак на смърт обречен.
Стои изправен, горе на скалата
с меч - кован от лунен лъч,
Коруин - принцът на тъмата,
горд пред вражеската глъч.
© Иван Велков All rights reserved.
