Aug 29, 2008, 12:26 AM

Балада за Коруин v0.1

  Poetry » Other
1.1K 0 3
Един сън, облян от пламъка на лятото.
Една мечта - скована от нестихващата зима.
И просто спомен, тъй самотен в есента,
а Кралството е тъй далече...

Магия среща меч,
кръвта се лее по земята.
Още от безмислената сеч,
а стонът не напуска небесата.

Нощта, в светлина обляна,
се среща с деня - в мрак облечен.
И с кървава премяна
един живот е пак на смърт обречен.

Стои изправен, горе на скалата
с меч - кован от лунен лъч,
Коруин - принцът на тъмата,
горд пред вражеската глъч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...