29.08.2008 г., 0:26

Балада за Коруин v0.1

1.1K 0 3
Един сън, облян от пламъка на лятото.
Една мечта - скована от нестихващата зима.
И просто спомен, тъй самотен в есента,
а Кралството е тъй далече...

Магия среща меч,
кръвта се лее по земята.
Още от безмислената сеч,
а стонът не напуска небесата.

Нощта, в светлина обляна,
се среща с деня - в мрак облечен.
И с кървава премяна
един живот е пак на смърт обречен.

Стои изправен, горе на скалата
с меч - кован от лунен лъч,
Коруин - принцът на тъмата,
горд пред вражеската глъч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...