Балада за отлитащото Време
БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик.
Под слънцето на своя къс следобед
търкалях си кравая в пепелта.
И всекиму раздавах късче обич –
без обич да не мръзне през света.
От влъхвите орисан съм, изглежда? –
по-тих дори от богомолец в храм,
стаил ли е за мене Бог надежда,
докрай – на всекиго! – да я раздам.
Понеже и в мечтите си съм скромен,
си знам добре – по пътя си нелек,
че в следващия век ще бъда спомен –
за миг живял – и тръгнал си човек.
Какво ме чака Там? – не ми и дреме.
Ще го опиша в стихче – с благ молив.
Щастлив, че във отлитащото Време
ще ви обичам, докато съм жив.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
