Балада за отлитащото Време

3 июл. 2023 г., 07:15

Поэзия

552 1 2

БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ

Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик.

Под слънцето на своя къс следобед
търкалях си кравая в пепелта.
И всекиму раздавах късче обич –
без обич да не мръзне през света.

От влъхвите орисан съм, изглежда? –
по-тих дори от богомолец в храм,
стаил ли е за мене Бог надежда,
докрай – на всекиго! – да я раздам.

Понеже и в мечтите си съм скромен,
си знам добре – по пътя си нелек,
че в следващия век ще бъда спомен –
за миг живял – и тръгнал си човек.

Какво ме чака Там? – не ми и дреме.
Ще го опиша в стихче – с благ молив.
Щастлив, че във отлитащото Време
ще ви обичам, докато съм жив.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2023-07-03T09:21:56+03:00

Прекрасен, малко тъжен стих, но в него истински поет открих! Благодаря и за прекрасното послание, докосна ме!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-07-03T08:15:13+03:00

Под слънцето на своя къс следобед
търкалях си кравая в пепелта.
И всекиму раздавах късче обич –
без обич да не мръзне през света.

Бог живее в теб!