БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик.
Под слънцето на своя къс следобед
търкалях си кравая в пепелта.
И всекиму раздавах късче обич –
без обич да не мръзне през света.
От влъхвите орисан съм, изглежда? –
по-тих дори от богомолец в храм,
стаил ли е за мене Бог надежда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация