15 дек. 2013 г., 21:13

Балада за смъртта 

  Поэзия » Философская
611 0 7

Живеем като във филм

Като в безкрайно дълъг сън

Забравили за Дявола Към Бога неверни

се блъскаме в собствените си стени

За някой са бели За други са черни

За мене все са стени


Какво е отвъд - някой ме питат

Огнена лава или светли простори

Всеки един ден сам ще разбере

Когато тялото легне в пръстта

А душата разпери свободна криле

И литне нагоре захвърлила като дреха плътта


Тогава ще срещне Ангели светли

Но и свойте предвечни врагове

Греховете тежки дърпат към ада

А добрите дела зоват към високо небе

И ще моли всеки от Бог да получи пощада

Но Бог я дава на смиреното в скърби сърце


               Смъртта е невеществен огън

               Изгаря всяка връзка с плътта

               Смъртта е и време на силна тревога

               Ще получи ли душата жадуваната свобода


               Смъртта е онзи гост нежелан

               Който изтръгва всичко от наш'те ръце

               Смъртта е и най-верен приятел

               Тя ни дарява с надежда и мощни криле 

© Мъртвец Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И дори да се плаша - въобще не личи.
    Всеки край е неясен, измислен.
    Аз смъртта съм я срещал - очи във очи.
    А страхът - той във мен е потиснат...
  • Благодаря Надежда!
  • Фен съм на По.Харесва ми стила ти.
  • Благодаря за споделеното!
  • Да, знам, таз среща е опасна -
    не си коя да е.
    Ала очите ти прекрасни -
    запомних ги добре.
    Че ти не си ми непозната -
    дошла във моя сън.
    Ти си смъртта - оназ, с косата,
    си ти. И бродиш вън....
  • Благодаря ,че си прочел!Както и за коментара.Къде е истинския живот е въпрос на гледна точка и на вяра.За мен не е тук.
    П.П.Това ще бъде моят стил на писане.Който харесва директните и ясни изразни средства и мрачни текстове е Добре дошъл!
    Който търси усукани метафорични и трудно разбираеми произведения не е попаднал на подходящото място.
  • срещал ли си смъртта, брато? гледал ли си я право в очите?
    тя е белоснежна млада жена. тихо пристъъпва. нежност в очите и струи...
    Ангелите светли на земята те срещат. тук и сега се живее.
    за първи път те чета Мъртвец!
Предложения
: ??:??