Балада за смъртта
Живеем като във филм
Като в безкрайно дълъг сън
Забравили за Дявола Към Бога неверни
се блъскаме в собствените си стени
За някой са бели За други са черни
За мене все са стени
Какво е отвъд - някой ме питат
Огнена лава или светли простори
Всеки един ден сам ще разбере
Когато тялото легне в пръстта
А душата разпери свободна криле
И литне нагоре захвърлила като дреха плътта
Тогава ще срещне Ангели светли
Но и свойте предвечни врагове
Греховете тежки дърпат към ада
А добрите дела зоват към високо небе
И ще моли всеки от Бог да получи пощада
Но Бог я дава на смиреното в скърби сърце
Смъртта е невеществен огън
Изгаря всяка връзка с плътта
Смъртта е и време на силна тревога
Ще получи ли душата жадуваната свобода
Смъртта е онзи гост нежелан
Който изтръгва всичко от наш'те ръце
Смъртта е и най-верен приятел
Тя ни дарява с надежда и мощни криле
© Мъртвец All rights reserved.
